Ретроспекция.

Сега ще публикувам няколко поста, които съм ги писал наскоро след пристигането си в Тайланд. Из между редовете с курсив, ще има моя редакция от сегашно време.

Както се казва – “Sawat dee” . Сиреч «здрасти». По точно мъжете трябва да казват Sawat dee krub, ако искат да са любезни. Малко закъснях с пырвия си пост за моя живот живот в Тайланд. Много неща се случваха за тази една седмица, откакто съм тук. А когато се освобождавах просто ми се спеше).

Толкова много неща, че не зная от къде да почна и трябва да пиша много постове за изминалата седмица.

Значи… Пристагнах, живея в Патая.  Пырвите ми впечатления са просто отлични – море, плаж, слънце, евтина, вкусна и в повечето случаи полезна храна, усмихнати хора. Приказка. Мислих си че половин час след като кацна вече ще се джумбуркам в морето, ама не. Не. За цяла седмица не съм се топнал дори. Има време. Трябва да се пооправя от шока, че толкова много хубави неща наоколо. И плаж отгоре на всичкото. То бива, бива, ама чак пък толкоз. Удоволствията трябва да се дозират малко)))
След една година се оказа, че аз не съм голям фанат на морето, Предпочитах басейните на хотелите. Още поече централния плаж на Патая не беше най-чистия плаж в Тайланд, както пишат някои от пътеводителите.

Намерих си евтина стая, евтина означава 2 500 бата на месец, което ще рече около 90 долара. Това наистина беше доста евтино. Е, вярно, че не беше в туристическия район, и квартала, както по-късно научих се казваше "Dark Side". Това не ме притесняваше особенно. Още повече че в началото имах план да мина по възможно най-тънката тарифа. Няма мебели засега, но това не ме огорчава. Сега си лежа тук и пиша. Прозорците са отворени. Имам си палма пред балкона. На палмата има кокоси.

Между другото кокосите се продават за 1 лев. Пред теб ти го отварят и ти си пийваш със сламка кокосово мляко. «Пий – не искам». А пък бирата струва около два лева. Което ще рече, че минавам на кокоси. Бирата се продава с обем от  330 ml и 640 ml, малко по-скъпа от българската, но пък доста по-вкусна. Местните я пият с лед.

Първите най-полезни и най-нужни думи, които трябва да се научат във всяка една азиатска държава са «да не е лютиво, ако обичате». Това си е чиста истина, ако пътувате самостоятелно и не сте свикнали да ядете люто.  Иначе, и вие като мен ще потривате ред сълзи, ред сополи, докато се храните. Ако трябва да бъда честен, в моя случай не беше от незнание, как да си поръчам нелютиви ястия, а по скоро да опитвам местни гозби, сготвени за местни, а не за туристи. Да, така се запознах с световно известната супа Том Ям, наистина плаках докато се храних. 

Но Тайските гозби си струват един отделен пост.