Пристигане.

След като стана ясно, че от нас двамата с Игор заминавам само аз, не ми беше доста ясно какво ще правя там. Но това не ме тревожеше, главното беше че ще има море, палми и ще е топло, докато приятелите ми в Москва, ще трябва да се обличат половин час с дрехи, за да излязат за 5 минути до магазина. Но едно нещо ми стана доста ясно. Първоначалния ми план се беше провалил. Той беше следният: за трите месеца, които ми оставаха до отпътуването, да събера пари, за да мога да не работя в Тайланд.
Но с моят талант за накопителство, бързо се разбра, че там ще трябва да с е работи. Още повече. На тайландска земя стъпих с около 400 доллара, които спечелих, след като си продадох айфона два дни преди заминаването ми.  А това хич не бяха много пари, като се има предвид, че трябва да наемам жилище, мопед и другите свързани с живота неща. Така че, отначало гледах да не харча много. Стратегията ми беше следната: никакви забележителности, първо си намирам жилище, моторче и работа, а след това ще пътувам и разглеждам. Затова не разглеждах Бангкок, а направо се качих на рейса за Патая. През първите няколко дни ми беше трудно да осъзнавам, че живея на брега на морето, тук е топло, хората ходят облечени с тениски и шорти. Затова много се радвах, когато на плажа намерих кокос, неотдавна паднал от една палма. Не всеки ден в Москва или Пловдив си намирах кокоси по плажовете.