Как заминах да живея в Тайланд. Начало.

Да започна от начало. Как пристигнах в Тайланд. Това беше през 2010. Седях и си работих в московския офис, когато ми звънна Игор, мой добър приятел.

- Антоне, имам едно предложение, ти не си на далавера, но те познавам и знам че ще се съгласиш. - изрече той.

- Казвай?

- Еми ... Знаеш, че уча английски език, ама тук в Москва напредвам бавно. Реших че единствения ми изход е да поживея там, където го говорят, тоест в Англия. Обаче не съм бил там и още повече не знам все още добре езика, а ти си живял там и говориш добре, така че реших че трябва да дойдеш с мен да живеем в Англия. Поне половин година. А там ще видим - каза Игор в очакване на моя отговор. Наистина добре ме познаваше.

- Добре но имам едно условие. Ако е Англия, ще е само Лондон.

- Приемам. Кога да мина за да си резервираме билетите?

- Ами, чакам те, когато минеш.

Игор дойде след един час (по московските мерки това означава веднага). Преди да резервираме билета, обаче трябваше да решим визовия въпрос. Аз бях лесен, с моя български паспорт виза не ми трябваше, но на Игор му трябваше и то особена, за една година. А за да получиш такава виза, трябва да си учащ, а да си учащ, трябва да си платиш таксата за следване. Най-евтината, която намерихме беше около 4 000 паунда. След като Игор разбра за размера на сумата, седна на стола и се замисли. След няколко минути изрече:

- Майната му на английския език! За толкова кинти мога и в Москва да го науча, но вече бях се нагласил да изкарам зимата не в Москва, та затова хайде да заминем на някъде другаде. Където ще е евтино и топло.

Аз и на това се съгласих. Защото и аз имах вече куфарно настроение, пък и зимите в Москва, да си призная, ми бяха поомръзнали. Седнахме да мислим къде е топло и евтино. С евтиното нямахме проблеми, в сравнение с Москва, всяко второ място беше по-евтино. Но трябваше и да е топло, тоест да имаше море и да ставаше за къпане. Морето де. Аз по онова време работих в туристическа агенция и си спомних, че от туристите, които пращах по целия свят имаше доста страни с различни отзиви, но само една страна нямаше отрицателен отзив — Тайланд.

- Тайланд - казах на Игор.

- Е, аз така изведнъж не мога. - отвърна той. Аз се стъписах, значи аз мога да замина за Лондон, без да планирам, само защото приятел ме моли, а той не можел да замине за Тайланд ей така. Но реших да попитам.

- Какво означава това? Какво означава “изведнъж“???

- Еми, без да съм го чекнал в гугл. - отвърна моя приятел.

Олекна ми. Вече знаех че ще заминем.

- Окей. Нека да проверим какво пише гугл за тази страна.

95 % будизъм, през цялото време лято, чат пат имало дъждовни сезони, палми, море, плаж, кокоси. - отвърна ни гугл. Спогледахме се с Игор и го решихме на секундата — ТАЙЛАНД!

Аз си купих билет след няколко дена, Игор си чакаше аванса. Като му дойде аванса, той трябваше да си плати колата, затова почна да чака заплатата. Като му дойде заплатата трябваше да си плати апартамента и т.н. В крайна сметка заминах само аз. Билета ми беше от ноември до април — за да изкарам зимата. За този период се случиха много и много интересни неща. Точно за тази част от моя живот ще ви разкажа в този блог. Една случка обаче ще спомена сега, понеже има връзка. Събуждам се някъде през 2011 вече в градчето Патая. Трябваше да проверя коя дата сме, защото си спомнях, че някъде през пролетта трябваше да пътувам обратно за Москва. Това все го отлагах, толкова не ми се заминаваше обратно. Погледнах календара. Удивих се. Погледнах си билета. Удивих се. Трябваше да пътувам вдругиден. А, не! Тази нямаше да я бъде. Обадих се в офиса на авиокомпанията и казах, че ми харесва тук и не ми се прибира сега и дали мога да преместя датата, примерно за след един месец. Да, отвърнаха ми оттам, но ще трябва да доплатя. Доплатих. След един месец ситуацията се повтори. Този път дори не им се обадих. Просто си останах да живея в Тайланд. Та така се получи, че Игор ме викна в Лондон, пък аз заживях в Патая.